[:bg]
Има многобройни спорове по въпроса кога и къде се появило киселото мляко, но редица факти говорят, че е възникнало именно по българските земи. Гръцкият историк Херодот (484 – 425 пр.н.е.) описва, че „овчето кисело мляко е дар от траките”, населявали нашите земи.
- В началото на XX в. България е била на първо място в Европа по брой столетниците на глава от населението. В книгата си „Удължаване на живота“ руският биолог и носител на Нобелова награда Илия Метчников обяснява този факт единствено с феномена на българското кисело мляко. Той установява, че при храненето белтъчните вещества от храната се разграждат под действието на гнилостни бактерии в дебелите черва и причиняват отравяне на организма и ранна смърт. Доказва, че единствената храна която може да ограничи развитието на гнилостните бактерии в червата е българското кисело мляко.
- Единственият музей на киселото мляко в света се намира в българското село Студен извор, край град Трън, родното село на Стамен Григоров. Музеят е истински повод за национално самочувствие.
- Казват, че българското кисело мляко е по-популярно от Coca Cola в Япония. Японците асоциират родината ни именно с киселото мляко, а всяка сутрин повече от половината японски домакинства закусват българско кисело мляко. Киселото мляко в Япония се прави с оригинални български закваски. Заводите на японската компания „Мейджи“ произвеждат над 700 тона българско кисело мляко на ден (това е с около два пъти повече от производството в България на ден).
Киселото мляко се славис многобраойните си лечебни свойства. То забавя стареенето на организма и е може би най-добрият източник на лесно усвоим калций. Калцият е жизнено важен за изграждането на костите и зъбите, а млечнокиселите бактерии ограничават мутациите и образуването на ракови клетки. Редовната консумация на кисело мляко засилва имунитета и подпомага превенцията на сърдечно-съдови заболявания.- Жените, които консумират редовно кисело мляко, страдат значително по-рядко от инфекции на пикочо-половата система. Установено е, че Lactobacillus bulgaricus притежава силно изразен антимикробен ефект и способност да се поселява в червата. Същият продуцира антимикробен фактор (антибиотико подобна субстанция) известна под наименованието „булгарикан”. Други разработки са били посветени на ефектите на микрофлората на киселото мляко върху холестерола. Установено било, че при хранене с кисело мляко се понижава количеството на серумния холестерол. Киселото мляко също така има и антитоксично действие.
- Някои изcлeдoвaтeли cмятaт, чe пopoбeни бългapи oт Tpaĸия, зaнecли тpaдициятa дa пpaвят вĸиcнaтo мляĸo пo цялa Maлa Aзия. Teзи тypци нapичaли тoвa мляĸo „яypт“ – нaвяpнo идвa oт дyмaтa „гяyp“, c ĸoятo ca нapичaли и бългapитe.
- Знaчитeлнo пo-ĸъcнo пopoбeнa Бългapия зaнacя чacт oт тpaдициитe cи в Цapигpaд, ĸъдeтo имa млeĸapници и тe пpoизвeждaт бългapcĸoтo ĸиceлo мляĸo. Teзи млeĸapници ce въpтят oт бългapи, a нe тypци, нo вce пaĸ дaнни и дoĸyмeнти пo въпpoca нямa. Зa cвeтa poднoтo ĸиceлo мляĸo e извecтнo, ĸaтo „йoгypт“.
- Предполага се, че българското кисело мляко води началото си от млечнокиселата напитка „кумис”, която прабългарите приготвяли от кобилешко мляко. Една друга теория свързва неговото възникване с траките, които забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното. Чрез прибавяне на прокиснало мляко в прясно сварено получили продукт известен като квасено мляко или „прокиш”. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името „катък”, като подквасвали прясно овче мляко с „размивка” от сирене.
- Киселото мляко е богат източник на калций, който може да задоволи напълно дневните нужди при човек. Киселото мляко съдържа повече калций от прясното – над 400 мг в порция. Освен това то съдържа и калий, протеини и витамини от група
- Изследванията сочат, че киселото мляко е с по-висока хранителна плътност от прясното. Причините за това са промените, които настъпват в резултат на ферментацията. Съдържанието на млечна захар се понижава с 20 – 30%. Останалото количество млечна захар служи като източник на енергия.
- bulgaricus е основният и най-съществен за киселото мляко микроорганизъм, но той далеч не е единственият. За нормалното получаване на киселото мляко е необходим и Streptococcus thermophilus. Той е малък кълбовиден млечнокисел микроорганизъм, без който Lb. bulgaricus се развива бавно и неохотно. При млечнокиселата ферментация на млякото двата микроорганизма взаимно се подпомагат. Тези сложни специфични взаимоотношения се наричат „симбиоза“.
- Истинското българско кисело мляко се произвежда под задължителното въздействие на 2 бактерии – lactobacillus bulgaricus (Лактобацилус булгарикус) и streptococcus thermophilus (Стрептококус термофилус). Първата бактерия е кисела, а втората сладка. Киселата вирее и се възпроизвежда само по българските географски ширини, това я прави един от националните ни символи и причина за невероятното качество на киселото мляко. Произхода на тези две бактерии е растителен. Смята се, че вследствие на установен контакт с животните по време на паша, бактериите са полепнали по вимето на животното и при доене са попаднали в прясното мляко. Така става възможно производството на кисело мляко.
- Използване на кравето мляко като суровина за производство на кисело мляко е започнало от петдесете – шестдесете години на 20 век, с промишленото му производство. До средата на миналия век българското кисело мляко се произвеждало в домакинствата, където е било основна храна и в малки млекарници създадени в по-големите градове, като преди всичко при производтвото му е ползвано овче мляко.
- Популяризирането на българското кисело мляко в останалите Европейски страни е станало след като е бил излекуван френския крал крал Франсоа І (1515 -1547), който е страдал от болест на стомаха. От Цариград е бил извикан еврейски лекар, който дошъл в Париж със стадо овце около 40 глави, от млякото на които подквасвал кисело мляко изключително за храна и лек на краля. За кратко време кралят бил напълно излекуван. Това е първото отбелязано съобщение за лечебните свойства на българското кисело мляко
- В чуждата литература киселото мляко е известно главно под името „йогурт”. За произхода на тази дума има различни тълкувания. Според Симеонов 1984 г (цит.по доц.П.Гуев), думата има хуно-алтайски произход и буквално означава „гъсто мляко” от „йог” – гъст, тлъст и „урт”, „урду” или „урс” – мляко
- В началото на 20 век известният руски учен нобелист Иля Мечников (1845-1916), работещ в Института Пастьор – Париж, започнал изследвания върху причините за стареенетона човекаС това се обяснява обстоятелството, че в България има най- голям брой столетници и то в добро здраве. Мечников посочва също, че на всеки милион жители се падат по 426 души, които сапо- стари от 100 години. На второ място по дълголетност идва Турция с 318 столетницина милион жители. След това следват Колумбия с 311, Бразилия с 246, Швеция с 64, Русияс 62, Белгия с 52, Франция и Германия с 2, Англия и Швейцария с 1. Мечников стига до извода, че това се дължи на консумацията на киселото мляко от българите. ( Rèvuè general dechemie pure et appel.1908, p. 77)
Има многобройни спорове по въпроса кога и къде се появило киселото мляко, но редица факти говорят, че е възникнало именно по българските земи. Гръцкият историк Херодот (484 – 425 пр.н.е.) описва, че „овчето кисело мляко е дар от траките”, населявали нашите земи.
- В началото на XX в. България е била на първо място в Европа по брой столетниците на глава от населението. В книгата си „Удължаване на живота“ руският биолог и носител на Нобелова награда Илия Метчников обяснява този факт единствено с феномена на българското кисело мляко. Той установява, че при храненето белтъчните вещества от храната се разграждат под действието на гнилостни бактерии в дебелите черва и причиняват отравяне на организма и ранна смърт. Доказва, че единствената храна която може да ограничи развитието на гнилостните бактерии в червата е българското кисело мляко.
- Единственият музей на киселото мляко в света се намира в българското село Студен извор, край град Трън, родното село на Стамен Григоров. Музеят е истински повод за национално самочувствие.
- Казват, че българското кисело мляко е по-популярно от Coca Cola в Япония. Японците асоциират родината ни именно с киселото мляко, а всяка сутрин повече от половината японски домакинства закусват българско кисело мляко. Киселото мляко в Япония се прави с оригинални български закваски. Заводите на японската компания „Мейджи“ произвеждат над 700 тона българско кисело мляко на ден (това е с около два пъти повече от производството в България на ден).
- Киселото мляко се славис многобраойните си лечебни свойства. То забавя стареенето на организма и е може би най-добрият източник на лесно усвоим калций. Калцият е жизнено важен за изграждането на костите и зъбите, а млечнокиселите бактерии ограничават мутациите и образуването на ракови клетки. Редовната консумация на кисело мляко засилва имунитета и подпомага превенцията на сърдечно-съдови заболявания.
- Жените, които консумират редовно кисело мляко, страдат значително по-рядко от инфекции на пикочо-половата система. Установено е, че Lactobacillus bulgaricus притежава силно изразен антимикробен ефект и способност да се поселява в червата. Същият продуцира антимикробен фактор (антибиотико подобна субстанция) известна под наименованието „булгарикан”. Други разработки са били посветени на ефектите на микрофлората на киселото мляко върху холестерола. Установено било, че при хранене с кисело мляко се понижава количеството на серумния холестерол. Киселото мляко също така има и антитоксично действие.
- Някои изcлeдoвaтeли cмятaт, чe пopoбeни бългapи oт Tpaĸия, зaнecли тpaдициятa дa пpaвят вĸиcнaтo мляĸo пo цялa Maлa Aзия. Teзи тypци нapичaли тoвa мляĸo „яypт“ – нaвяpнo идвa oт дyмaтa „гяyp“, c ĸoятo ca нapичaли и бългapитe.
- Знaчитeлнo пo-ĸъcнo пopoбeнa Бългapия зaнacя чacт oт тpaдициитe cи в Цapигpaд, ĸъдeтo имa млeĸapници и тe пpoизвeждaт бългapcĸoтo ĸиceлo мляĸo. Teзи млeĸapници ce въpтят oт бългapи, a нe тypци, нo вce пaĸ дaнни и дoĸyмeнти пo въпpoca нямa. Зa cвeтa poднoтo ĸиceлo мляĸo e извecтнo, ĸaтo „йoгypт“.
- Предполага се, че българското кисело мляко води началото си от млечнокиселата напитка „кумис”, която прабългарите приготвяли от кобилешко мляко. Една друга теория свързва неговото възникване с траките, които забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното. Чрез прибавяне на прокиснало мляко в прясно сварено получили продукт известен като квасено мляко или „прокиш”. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името „катък”, като подквасвали прясно овче мляко с „размивка” от сирене.
- Киселото мляко е богат източник на калций, който може да задоволи напълно дневните нужди при човек. Киселото мляко съдържа повече калций от прясното – над 400 мг в порция. Освен това то съдържа и калий, протеини и витамини от група
- Изследванията сочат, че киселото мляко е с по-висока хранителна плътност от прясното. Причините за това са промените, които настъпват в резултат на ферментацията. Съдържанието на млечна захар се понижава с 20 – 30%. Останалото количество млечна захар служи като източник на енергия.
- bulgaricus е основният и най-съществен за киселото мляко микроорганизъм, но той далеч не е единственият. За нормалното получаване на киселото мляко е необходим и Streptococcus thermophilus. Той е малък кълбовиден млечнокисел микроорганизъм, без който Lb. bulgaricus се развива бавно и неохотно. При млечнокиселата ферментация на млякото двата микроорганизма взаимно се подпомагат. Тези сложни специфични взаимоотношения се наричат „симбиоза“.
- Истинското българско кисело мляко се произвежда под задължителното въздействие на 2 бактерии – lactobacillus bulgaricus (Лактобацилус булгарикус) и streptococcus thermophilus (Стрептококус термофилус). Първата бактерия е кисела, а втората сладка. Киселата вирее и се възпроизвежда само по българските географски ширини, това я прави един от националните ни символи и причина за невероятното качество на киселото мляко. Произхода на тези две бактерии е растителен. Смята се, че вследствие на установен контакт с животните по време на паша, бактериите са полепнали по вимето на животното и при доене са попаднали в прясното мляко. Така става възможно производството на кисело мляко.
- Използване на кравето мляко като суровина за производство на кисело мляко е започнало от петдесете – шестдесете години на 20 век, с промишленото му производство. До средата на миналия век българското кисело мляко се произвеждало в домакинствата, където е било основна храна и в малки млекарници създадени в по-големите градове, като преди всичко при производтвото му е ползвано овче мляко.
- Популяризирането на българското кисело мляко в останалите Европейски страни е станало след като е бил излекуван френския крал крал Франсоа І (1515 -1547), който е страдал от болест на стомаха. От Цариград е бил извикан еврейски лекар, който дошъл в Париж със стадо овце около 40 глави, от млякото на които подквасвал кисело мляко изключително за храна и лек на краля. За кратко време кралят бил напълно излекуван. Това е първото отбелязано съобщение за лечебните свойства на българското кисело мляко
- В чуждата литература киселото мляко е известно главно под името „йогурт”. За произхода на тази дума има различни тълкувания. Според Симеонов 1984 г (цит.по доц.П.Гуев), думата има хуно-алтайски произход и буквално означава „гъсто мляко” от „йог” – гъст, тлъст и „урт”, „урду” или „урс” – мляко
- В началото на 20 век известният руски учен нобелист Иля Мечников (1845-1916), работещ в Института Пастьор – Париж, започнал изследвания върху причините за стареенетона човекаС това се обяснява обстоятелството, че в България има най- голям брой столетници и то в добро здраве. Мечников посочва също, че на всеки милион жители се падат по 426 души, които сапо- стари от 100 години. На второ място по дълголетност идва Турция с 318 столетницина милион жители. След това следват Колумбия с 311, Бразилия с 246, Швеция с 64, Русияс 62, Белгия с 52, Франция и Германия с 2, Англия и Швейцария с 1. Мечников стига до извода, че това се дължи на консумацията на киселото мляко от българите. ( Rèvuè general dechemie pure et appel.1908, p. 77)
